Букет теменужки на прага...
Постинги в блога
27.01.2018 11:33 -
Ерата на Водолея
Ние идем - повеля на времето;
светли, отворени, чисти.
Затлачен е Изворът. Семето
светли, отворени, чисти.
Затлачен е Изворът. Семето
14.01.2018 12:46 -
Светът е чист, светът е бял
Светът е чист. Светът е бял.
Към мене през прозореца струи
27.12.2017 17:07 -
Сега поне дланта ми те усеща
От снимка овехтяла, поизтъркана -
усмихваш се, прегърнала бреза.
Колко пъти те целувах, галих с пръсти...
усмихваш се, прегърнала бреза.
Колко пъти те целувах, галих с пръсти...
10.12.2017 18:31 -
Осминки щастие
Импровизирайки, умело композираш
пасажи от житейското ми петолиние.
Откривам твоя фин, неподражаем знак,
пасажи от житейското ми петолиние.
Откривам твоя фин, неподражаем знак,
25.11.2017 11:07 -
Приятелко...
Наричат странно и дори обречено
нашето отколешно приятелство,
но то, мишена за стрелите недоверие,
нашето отколешно приятелство,
но то, мишена за стрелите недоверие,
07.11.2017 21:52 -
Спомни си онзи, Другия, и му прости!
Каква си ми беличка, пухкавка, нежна...!
Хитрушо, напразно притваряш очи.
В тях парна ме вече искрица метежност,
Хитрушо, напразно притваряш очи.
В тях парна ме вече искрица метежност,
29.08.2017 18:23 -
Колчем бех по-малко гламав
Що ме питаш, мили Брате,
свои дертове ли немаш?
Остави ме да си патя,
свои дертове ли немаш?
Остави ме да си патя,
15.07.2017 18:38 -
Познавах го. Търгуваше трохи любов
Той вече знаеше, че в онзи черен ден,
сгушена под тежкия покров
до едно замлъкнало завинаги сърце,
сгушена под тежкия покров
до едно замлъкнало завинаги сърце,
23.06.2017 19:23 -
Скитникът и розата
В гърдите ми се сви ранено птиче,
усетило радушния подслон.
Жена, а всъщност плахичко момиче,
усетило радушния подслон.
Жена, а всъщност плахичко момиче,
13.06.2017 10:07 -
Ще смогна ли докрай да те позная
Дано орисницата зла да замълчи
пред шанс, дарен ми от съдбата най-накрая!
Вкусил ласкавата благодат на две очи,
пред шанс, дарен ми от съдбата най-накрая!
Вкусил ласкавата благодат на две очи,
11.06.2017 10:19 -
Афиш на артиста
В прастария град на нетрайната слава,
всъщност сцена във вечен театър –
афиш избелял, към кьошето Забрава,
всъщност сцена във вечен театър –
афиш избелял, към кьошето Забрава,
09.06.2017 12:16 -
Аз съм твоето разпятие
Бризът крадешком облизва
по кожата ти капчици солени.
Потръпваш в голотата си, облечена
по кожата ти капчици солени.
Потръпваш в голотата си, облечена
07.06.2017 09:19 -
Аз също съм бряг
Урожай несъбрали, мечтите ми
изгорели стърнища преброждат.
Любовта... Тя си тръгна разплакана,
изгорели стърнища преброждат.
Любовта... Тя си тръгна разплакана,