Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.06.2017 10:07 - Ще смогна ли докрай да те позная
Автор: platan Категория: Изкуство   
Прочетен: 4773 Коментари: 10 Гласове:
13

Последна промяна: 13.06.2017 10:32

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Дано орисницата зла да замълчи

пред шанс, дарен ми от съдбата най-накрая!

Вкусил ласкавата благодат на две очи,

в недрата им бездънни се разтварям.

 

Нима мечтаната Единствена, си ти?!

 

Ще мога ли докрай да те позная?

В живота ми – дал бог добри жени,

но колко пъти - хладен и нехаен,

си тръгвах с мижавите няколко трохи.

Търкулнат камък... Не завъдих мъх.

Заскитах се, та се не спрях!

По пътя стръмен към самотен връх,

надмогвайки подножия омраза, страх -

горях без гняв, без неприязън

прилепчивите черти на грозен свят

(преди лицето ми с клеймо да е белязал),

бидейки по-сам, все по-далечен.

 

Но ти видя ме, върна и обрече

 

да спра смирено сред забравени поля.

Сега съм тук, до теб. Защото го поиска?

Или копнежът ми неистов надделя?

Протегнал длан към твоето огнище,

не искам вече да се връщам при студа;

Самотно горе е - навсъде пепелища.

Закалка, силата ми, свобода...

Вземи ги – твои са, те още чинят нещо.

Прелей ми само таз сълза вълшебна,

макар и с жал в ресниците проблеснала!

Уморих се, мила, да съм силен непотребно;

покой жадува мисълта ми трескава.

 

Приласкай ме, погали! – Дано омекна,

 

полюшван от вълните на гръдта ти,

с коси усетил милата прилежност

в танца тих на тъничките пръсти,

сплитащ кичурчета кротка нежност.

Завий ме с майчината прошка към дете

(жената може и за грешник да го стори)

и нека чуя как смълчаното сърце,

в пуха ѝ сгушено – бърбори ли, бърбори.

Стопли и устните! – Те първи ще пристъпят,

преди със силата си пак да те обгърна,

прошепвайки: „Бъди и в Утрето ми, скъпа,

защото, знаеш ли, днес в него се завърнах!”

 

Ще смогна ли докрай да те позная?

 

Навярно не. Кой би могъл да прекоси безкрая,

против течащите стремглаво дни!

Но всяко късче споделено с мене тайнство,

обичта ми и Отвъд ще съхрани.

 

 

12.09.2014




Гласувай:
18
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kolorado - Дано малоумните помпадури не по...
13.06.2017 10:36
Дано малоумните помпадури не полазят пак, защото ще станеш като ненормалното чучело, което всеки ден помпят и качват на първа, за да сс гаврят с него, а той дори не осъзнава.
хубав стих, но прекалено дълъг.
цитирай
2. platan - Дойдох тук, за да публикувам.
13.06.2017 11:48
Както и всички други потребители в блога. Не съм сторил нищо, с което да провокирам специално отношение към себе си. Има стотици публикации, които са лансирани с фалшиви прочити. Значи проблемът не е в мен, а в безхаберието на IT-персонала, обслужващ сайта. Не чух да предлагаш нищо, свързано с промяна на съществуващото положение, освен прогнозата в какво бих се превърнал. Запази я за себе си. Заради твоя анонимен (неактивен) ник, смятам че едва ли си по-различен от групата паразитиращи индивиди, чието шестване по блоговете, ръсейки празни, често груби и безстойностни слова, е призвано да потуши по този недостоен начин, личната им неудовлетвореност и комплекси в реала. Сега е мой ред да направя прогноза: Дано не си изпаднал/а чак дотам!
Често пиша разточително, защото това е моят начин да предоставя по-голям обем картинност и емоция на читателя. В профила ми е изрично упоменато, доколко смятам себе си за вещ в поетичното майсторство.


цитирай
3. nalia - Добрата орисница винаги закъснява, за щастие, и
13.06.2017 17:00
нарича последна, Платан:)
Стихото ти е С 500 Прометей, би свалило жената-цел и в космоса!
цитирай
4. platan - Привет, Налиа!
13.06.2017 17:33
Отново сравняваш стихото ми със страховито оръжие. :))) А моят замисъл бе то да внушава нежност, отдаденост и признателност, като същевременно да Въздига, а не да Сваля целта. Явно не разбирам от оръжия, щом толкова непредпазливо си позволявам да ги разполагам в сайта. :)) Май ще трябва да ги поприбера в архива, защото както са нависнали от Първа страница, само ще стряскат читателя.
цитирай
5. katara - охх, Людмиле, не ти завиждам, брат..
13.06.2017 17:46
тук е по–лошо и от циганско гето..
няма почивка ни денем ,ни нощ..
жалко за нежната поезия и мъдри слова..
бих искала, да се извиня от името на
всички достойни хора..
аз съм юлия, която има 5 Бана..
благодаря ти за разбирането и деликатния тон..
остани !
цитирай
6. platan - Здравей, Юлия!
13.06.2017 18:44
Трудно понасям извинения, особено тези, изречени от жена, затова позволи ми да не приема и твоето, понеже идва без наличие на каквато и да било вина. Но пък, повярвай ми, много добре разбирам и оценявам по достойнство моралния подтик да го сториш.
Аз също благодаря за разбирането, проявено спрямо мен.
А сега, Ка-та-ра, отивам да уча космически езици. :)) Един приятел ми пошушна, че имало и такива.
цитирай
7. stih - Радвам се, че прочетох и тук!
14.06.2017 04:42
Всяка дума тежи от искрена обич и копнеж.
Съпреживях и благодаря!
Поздрави, Платан!
цитирай
8. rosiela - Поздравления!
14.06.2017 07:08
И хубаво, и нежно - изповедно, и житейски - правдиво.
цитирай
9. platan - Привет!
14.06.2017 13:51
За мен също е удоволствие, че те срещам тук, Ели!
цитирай
10. platan - Моето желание
14.06.2017 16:03
Моето желание бе да се усети точно по този начин, Роси.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: platan
Категория: Изкуство
Прочетен: 38235
Постинги: 19
Коментари: 153
Гласове: 819
Архив
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930