Прочетен: 7350 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 13.06.2017 10:32
Дано орисницата зла да замълчи
пред шанс, дарен ми от съдбата най-накрая!
Вкусил ласкавата благодат на две очи,
в недрата им бездънни се разтварям.
Нима мечтаната Единствена, си ти?!
Ще мога ли докрай да те позная?
В живота ми – дал бог добри жени,
но колко пъти - хладен и нехаен,
си тръгвах с мижавите няколко трохи.
Търкулнат камък... Не завъдих мъх.
Заскитах се, та се не спрях!
По пътя стръмен към самотен връх,
надмогвайки подножия омраза, страх -
горях без гняв, без неприязън
прилепчивите черти на грозен свят
(преди лицето ми с клеймо да е белязал),
бидейки по-сам, все по-далечен.
Но ти видя ме, върна и обрече
да спра смирено сред забравени поля.
Сега съм тук, до теб. Защото го поиска?
Или копнежът ми неистов надделя?
Протегнал длан към твоето огнище,
не искам вече да се връщам при студа;
Самотно горе е - навсъде пепелища.
Закалка, силата ми, свобода...
Вземи ги – твои са, те още чинят нещо.
Прелей ми само таз сълза вълшебна,
макар и с жал в ресниците проблеснала!
Уморих се, мила, да съм силен непотребно;
покой жадува мисълта ми трескава.
Приласкай ме, погали! – Дано омекна,
полюшван от вълните на гръдта ти,
с коси усетил милата прилежност
в танца тих на тъничките пръсти,
сплитащ кичурчета кротка нежност.
Завий ме с майчината прошка към дете
(жената може и за грешник да го стори)
и нека чуя как смълчаното сърце,
в пуха ѝ сгушено – бърбори ли, бърбори.
Стопли и устните! – Те първи ще пристъпят,
преди със силата си пак да те обгърна,
прошепвайки: „Бъди и в Утрето ми, скъпа,
защото, знаеш ли, днес в него се завърнах!”
Ще смогна ли докрай да те позная?
Навярно не. Кой би могъл да прекоси безкрая,
против течащите стремглаво дни!
Но всяко късче споделено с мене тайнство,
обичта ми и Отвъд ще съхрани.
12.09.2014
хубав стих, но прекалено дълъг.
Често пиша разточително, защото това е моят начин да предоставя по-голям обем картинност и емоция на читателя. В профила ми е изрично упоменато, доколко смятам себе си за вещ в поетичното майсторство.
Стихото ти е С 500 Прометей, би свалило жената-цел и в космоса!
няма почивка ни денем ,ни нощ..
жалко за нежната поезия и мъдри слова..
бих искала, да се извиня от името на
всички достойни хора..
аз съм юлия, която има 5 Бана..
благодаря ти за разбирането и деликатния тон..
остани !
Аз също благодаря за разбирането, проявено спрямо мен.
А сега, Ка-та-ра, отивам да уча космически езици. :)) Един приятел ми пошушна, че имало и такива.
Съпреживях и благодаря!
Поздрави, Платан!