Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.06.2017 19:23 - Скитникът и розата
Автор: platan Категория: Изкуство   
Прочетен: 1427 Коментари: 10 Гласове:
15

Последна промяна: 20.10.2017 20:46

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

В гърдите ми се сви ранено птиче,

усетило радушния подслон.

Жена, а всъщност плахичко момиче,

застинало в един неслучен стон. 

 

Погалвам с устните прозрачни слепоочия:

Мълвяща веничка пулсиращо трепти;

тълпят се мисли пред изтрити многоточия...

Пропадат в нищото безкрилите мечти.

 

Ще ми дариш ли езерцата на очите си?

Там, в бистрата, тревожна пустота,

намятат чувствата страха си раковинен

и плува лебедът – вменена самота. 

 

Нека да говорим, сякаш книга,

за теб единствено написана, четем!

Първа страница е твоята история,

а всяка следваща е в утрешния ден.

 

Едва ли ще вървим по редовете:

Безстрастни истини и Опитни лъжи.

Помежду им е посърналото цвете

и само там, усмихнато, цъфти.

 

Ще грея през деня – грижовно слънце,

а нощем – крехката ти, плачеща луна,

ще го полива и подхранва с всяко зрънце

от мои, истина и нужната лъжа...

 

Ще виждаш как си тръгвам неусетен:

Крачка тиха, подир всеки Светъл ден...

Когато съм достатъчно далечен,

попитай себе си, с въпрос до мен,

 

и аз, усмихнал се, ще бъда благодарен

на милото, наивничко „Защо?”.

Защото, галейки те, плащам дълг печален,

пред мое старо и орисано тегло;

 

а има ли и нещо по-прекрасно

от пълната, преливаща Луна,

в очи, излъчващи предишното й тайнство,

тайнството, наречено Жена!

-     -     -

Отново скитник – нереален. Непонятен,

дори за себе си в окаяния свят.

Роса на устните ми трепетно отдал е

един възраждал се в усмивка розов цвят!

 

4.08.2013




Гласувай:
15
0



1. nalia - Възторжено-меланхолични стихове сякаш е първа любов, Платан,
23.06.2017 20:53
после идва рутината и
безкрайното отработване на техниката, изиграли лоша шега на много творци.
Много навреме си започнал да пишеш:)
Лятна липова вечер ти пожелавам!
цитирай
2. platan - Навярно си права, Наталия...
23.06.2017 21:21
Е, едно е сигурно: Единствено ритъмът е от определящо значение за мен. Техника, правила - това е извън компетенцията ми и не бих се заравял тепърва в теория. Пък и ти съвсем основателно намекваш, че вече е малко късничко за това. :)))
Приятна вечер и на теб! Откъде ли си усетила липовия аромат? Навярно страничката ми е пропита с него. Как иначе! - Само тук, под терасата ми, има хиляда и една липи. (Е, може и да преувеличих малко бройката) :)))
цитирай
3. nalia - Хиляда и една липи като 1001 приказки:)
23.06.2017 22:19
Пътувах днес и навсякъде бяха липи, без да преувеличавам:))
цитирай
4. saankia - трогателно философска песен на една зряла мъжка дУша..
23.06.2017 22:25
Едва ли ще вървим по редовете:

Безстрастни истини и Опитни лъжи.

Помежду им е посърналото цвете

и само там, усмихнато, цъфти.

платан, поздрави за твоята
„Поезия без правила “..
така бих я нарекла..
и блазее на тази Муза..
с усмивки/юлия
цитирай
5. platan - Ако пътуването ти днес
23.06.2017 22:44
nalia написа:
Пътувах днес и навсякъде бяха липи, без да преувеличавам:))

е било през Стара Загора, вярвам ти тогаз. :)) Липите са в изобилие. Е, вече започнаха да прецъфтяват.
цитирай
6. platan - Благодаря, Юлия!
23.06.2017 22:53
saankia написа:
Едва ли ще вървим по редовете:

Безстрастни истини и Опитни лъжи.

Помежду им е посърналото цвете

и само там, усмихнато, цъфти.

платан, поздрави за твоята
„Поезия без правила “..
така бих я нарекла..
и блазее на тази Муза..
с усмивки/юлия


Музата ми има име. Нарича се - Жена! Забеляза ли главната буква? :)))
Да?! -Тогава сигурно вече си се досетила, че също си частица от този събирателен образ. :))
цитирай
7. hloris - Много нежно и вълнуващо посвещение!
24.06.2017 00:00
Пропито с много чувственост,и може би мъничко тъга.
Поздрави! :)
цитирай
8. platan - Привет, Цветно сърчице! :)
24.06.2017 00:19
Благодаря за ласкавите думи!
Да, има мъничко тъга, но и мъничко оптимизъм на финала. :)
цитирай
9. rosiela - Прекрасна изповед! Много правдива!
24.06.2017 11:23
Още по - интересно е, ако е вплетено и авторско признание, не само на лирическия герой, но да не навлизам в подробности.
цитирай
10. platan - Здравей, Роси!
24.06.2017 13:39
В прозата е може би е по-различно, заради повечето персонажи там. Лицето на самия автор е далеч зад кадър. Но в поезията, връзката автор - лирически образ, често пъти е съвсем на повърхността. И на практика е лесно читателят да асоциира единия с другия, защото душевността, откровението в едно стихо, са на ниво монолог. А ако трябва да отговоря на незададения ти въпрос, то... Да, в това стихо образът на лирическия се припокрива в голяма степен с този на автора. :)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: platan
Категория: Изкуство
Прочетен: 31509
Постинги: 12
Коментари: 104
Гласове: 467
Архив
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031