Прочетен: 3157 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 20.10.2017 20:46
В гърдите ми се сви ранено птиче,
усетило радушния подслон.
Жена, а всъщност плахичко момиче,
застинало в един неслучен стон.
Погалвам с устните прозрачни слепоочия:
Мълвяща веничка пулсиращо трепти;
тълпят се мисли пред изтрити многоточия...
Пропадат в нищото безкрилите мечти.
Ще ми дариш ли езерцата на очите си?
Там, в бистрата, тревожна пустота,
намятат чувствата страха си раковинен
и плува лебедът – вменена самота.
Нека да говорим, сякаш книга,
за теб единствено написана, четем!
Първа страница е твоята история,
а всяка следваща е в утрешния ден.
Едва ли ще вървим по редовете:
Безстрастни истини и Опитни лъжи.
Помежду им е посърналото цвете
и само там, усмихнато, цъфти.
Ще грея през деня – грижовно слънце,
а нощем – крехката ти, плачеща луна,
ще го полива и подхранва с всяко зрънце
от мои, истина и нужната лъжа...
Ще виждаш как си тръгвам неусетен:
Крачка тиха, подир всеки Светъл ден...
Когато съм достатъчно далечен,
попитай себе си, с въпрос до мен,
и аз, усмихнал се, ще бъда благодарен
на милото, наивничко „Защо?”.
Защото, галейки те, плащам дълг печален,
пред мое старо и орисано тегло;
а има ли и нещо по-прекрасно
от пълната, преливаща Луна,
в очи, излъчващи предишното й тайнство,
тайнството, наречено Жена!
- - -
Отново скитник – нереален. Непонятен,
дори за себе си в окаяния свят.
Роса на устните ми трепетно отдал е
един възраждал се в усмивка розов цвят!
4.08.2013
безкрайното отработване на техниката, изиграли лоша шега на много творци.
Много навреме си започнал да пишеш:)
Лятна липова вечер ти пожелавам!
Приятна вечер и на теб! Откъде ли си усетила липовия аромат? Навярно страничката ми е пропита с него. Как иначе! - Само тук, под терасата ми, има хиляда и една липи. (Е, може и да преувеличих малко бройката) :)))
Безстрастни истини и Опитни лъжи.
Помежду им е посърналото цвете
и само там, усмихнато, цъфти.
платан, поздрави за твоята
„Поезия без правила “..
така бих я нарекла..
и блазее на тази Муза..
с усмивки/юлия
е било през Стара Загора, вярвам ти тогаз. :)) Липите са в изобилие. Е, вече започнаха да прецъфтяват.
Безстрастни истини и Опитни лъжи.
Помежду им е посърналото цвете
и само там, усмихнато, цъфти.
платан, поздрави за твоята
„Поезия без правила “..
така бих я нарекла..
и блазее на тази Муза..
с усмивки/юлия
Музата ми има име. Нарича се - Жена! Забеляза ли главната буква? :)))
Да?! -Тогава сигурно вече си се досетила, че също си частица от този събирателен образ. :))
Поздрави! :)
Да, има мъничко тъга, но и мъничко оптимизъм на финала. :)