Що ме питаш, мили Брате,

свои дертове ли немаш?

Остави ме да си патя,

от мен акъл немой да земаш!

 

Колчем бех по-малко гламав,

ще ли тая орисия?!

Халът ми, не го и крия,

тегли веке към просия.

 

Мливо бол, та глад не сещам,

скътах некоя парица,

сал душата... глъхне, вехне;

Запустела воденица.

 

Имах птиче – дар неземен.

В топла пазва го отчувах.

Как се помня - все до мене;

Радост бе да му слугувам.

 

Литне то, нали е птица,

надалеч – отвъд баира,

а очетата-зорници

ведрия простор побират.

 

Сетне, въз гръдта пак сгушено,

изприкаже милото, покаже

на душа облагнала, разтушни,

чудно-хубави пейзажи...

 

Лоша вОда, семе гнило,

три по девет – зли години...

Яд ли в човчицата сипнах –

залине горкинкото, погина...

 

Окьорвех. Уж вида сичко,

ала шарки, красотица,

секаш сенки са безлични

на невярата в тъмницата.

 

Отмиле ми бащин дом, имане,

краят роден не е същия.

Одих, скитах се – горчив изгнаник

и що -  не знам, но все се връщах.

Не си тъдявашен, Човече;

похортувахме двоица.

Щедър си, но не ми требе

лъскавелката жълтица.

 

Окъсня. Тръгнуваш вече.

Гледай - ей оназ звездица

да те води в път далечен!

Посъбрах куражец, та ще питам:

 

Да ти се намира птица?

 

3.03.2015

Благодаря ти за това удоволствие
Платан много дръзновение ти пожелавам!
Юлия

Бъди и ти... каквато си! :)

Много добре написано- типично по нашенски и съжалявам за тежката загуба: дано Бог да благослови останалите живи и да няма повече гайлета.

На сърце ми легна всичко що изрече!