Прочетен: 1138 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 07.11.2017 21:58
Каква си ми беличка, пухкавка, нежна...!
Хитрушо, напразно притваряш очи.
В тях парна ме вече искрица метежност,
макар че дъхът ти свенливо мълчи.
От мен не очаквай театър, молби,
нито жалко, сълзливо признание;
ще накъсам безжалостно, с твърда ръка
всеки опит за равно дихание!
Срамежливото копче, иликът досаден
нямат шанс да получат отсрочка.
Глух за невинно „недей”, „не сега”
просто сграбчвам, превземам... и точка!
В цитадела, наречена „Така е прието...”
имам съюзник, предвкусващ разплата;
Към тебе – разголвана, тръпна – сърцето ти,
накрая самО ще открехне вратата...
Не чуваш Поета? – Избутан в кьошето,
гизди „обичам” в сонети изискани,
вместо да хапе и драска ушето ти
с моето дръзко и грапаво – „Искам те!”.
И ще те имам! - С дланта си на скитник,
с пръсти, преброждаща крачка по крачка
пътечките тайни към свята обител...
Прокуждай ме с вопли на тялото здрачно,
преграждай пътеките – явни и скрити!
Всеки твой спазъм с искри подклажда
тлееща прахан в недрата първични.
От първия пламък избухнала жажда,
ще гребна дълбоко със страст на езичник,
за още, и още...! Тогаз покажи ми -
трескава, гола - напук на приличие,
че мразен макар, съм желана причина
за гърча неистов, за стона безсилен;
Нека да видя как буря в очите
сладостна мъка безмерно разлива;
как влажно под сластно ухание тяло -
морно, безпаметно - в транс се извива!
Танцувай, вълшебнице, грешнице бяла,
вакханко прекрасна, огнено-жива!
Такава те искам – моя, и... дива!
Когато птица, с дълго спотаяван крик,
разчупи бледия кристал на тишината,
късче мъничко ще се стопи за миг
от жарещия порив на безумен вятър,
в една сълза – безценната награда
за мен и устните, отпили я с наслада!
Ти вече си поела през полето,
подир заглъхващите струни на копнежа...
Щом върнеш се – пречиста, утолена,
с роса във скута на изстрадана безбрежност,
навярно ще завариш тук Поета,
разстилащ одеялце - кротка нежност.
Ще чуеш приказка, започнала с „Обичам те!”
и доразказана по теб с изкусни устни;
Заслушай се! Към края й недей да тичаш!
Можеш в шепота задълго да се сгушиш...
Да, и тази приказка си има край.
Щом луднало звънче го възвести,
спомни си онзи, Другия... и му прости!
07.07.2014
и..диво...
словото ти е Огниво..
добре дошъл, липсваше,платане...
Така и требе да е, май. Той, сексът, е като автомобила. Нужно е да се сменят скоростите, инак двигателят се "мъчи" и бързо се скапва. :) В края на краищата сменят шофьора... :)
Благодаря за ласкавия отзив!
Чак пък да съм липсвал... :)
блазе ти на Музата!