Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.12.2017 17:07 - Сега поне дланта ми те усеща
Автор: platan Категория: Изкуство   
Прочетен: 425 Коментари: 8 Гласове:
14

Последна промяна: 27.12.2017 17:10

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

От снимка овехтяла, поизтъркана -

усмихваш се, прегърнала бреза.

Колко пъти те целувах, галих с пръсти...

Вкусила си не една сълза.

 

Тъничко длето сега забивам

в дъсчицата от липово дърво;

мекотата, белотата му – отиват ти.

Творя лика ти, моя паметна любов!

 

Заглаждам с шкурката, полирам...Засияваш

с онази тиха, само твоя светлинка.

Кичур палав, пак над веждата оставих,

да спомня жеста, тъй трогателен, с ръка.

 

Тази вечер самотата ми смутена е.

Листенце от хербарий, свещи, чаша вино...

По теб – отблясъци... Танцуват светлосенки.

Опива виното, от въглен по-горчиво.

 

Но днес поне дланта ми те усеща;

разчитам с устни скъпите черти.

Полюшват пламък, милозливо, свещите.

Изглеждаш жива, истинска... Почти.

 

19.02.2016




Гласувай:
14
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. platan - Да, жива си, Мариела. И бъди вовеки такава!
27.12.2017 17:32
Макар светът честичко да ни внушава хлад, нежността в междучовешките отношения съществува. Моята е само трошици, но, знаеш, само толкова мога да дам...
цитирай
2. platan - :)))
27.12.2017 20:01
Повярвай ми, Сестрице. Забрави!
Животът не е само рани.
Чуй Думите и в Него се върни,
очакват те две топли длани!

Аз съм Ручеят, що пие
синева от небесата,
пълен с музика, целуван
от тревите, от цветята...
И Ветрецът съм в гората
бродещ кътчета незнайни,
галещ тихичко листата
с пръсти ласкави, омайни...
А пък те му доверяват...
Някой да е чувал Вятър
да разказва чужди тайни?!...
Кафе хеджаско са очите ми.
В тях няма спомен за сълзи.
С такъв възраждащ, животворен пламък
копнежът пролетен искри.
Аз съм Лудостта на порива
и Скалата с топъл мъх,
Прошка, без да е измолвана,
Верният, до сетен дъх.

Усети ли как милват думите?!

Звънчето сребърно на благата луна
още сред небето се поклаща.
По нея слънцето от непонятно минало
закъснелите лъчи изпраща,
за твое Вчера да се извинят
и стоплят утрешното Настояще.

цитирай
3. stih - Красиво!
28.12.2017 02:32
Много обич диша тук...
Запази тази нежност в душата и в дланите си, Платан.
Весели Новогодишни празници!
цитирай
4. ladylady - и аз ..усетих!! и,си...поплаках..благодаря,платан!
28.12.2017 11:24
Аз съм Лудостта на порива
и Скалата с топъл мъх,
Прошка, без да е измолвана,
Верният, до сетен дъх.

Усети ли как милват думите?!
цитирай
5. platan - Пазя я, Ели! Ценя я и обгрижвам подобаващо.
28.12.2017 20:49
Имаше години, когато бях изгубил нежността. По-скоро съзнателно я прокудих, смятайки, че е излишно и непотребно чувство. Мислех също, че не би оцеляла сред нажежените (в началото) от гняв пясъци, обзели душата ми, а сетне и в сковалия всичко студ. Но тя се върна. Капка по капка. И знаеш ли, навярно, защото не бе останала никаква благост в мен, затова имах щастието да усетя нежността, това прекрасно, висше чувство, в неговата необятност - истински и пълно.
цитирай
6. platan - Лейди...
28.12.2017 20:53
А ти усети ли как разчувства едно кораво старче?! Калпазанке такава!
цитирай
7. nalia - За много години, Платан!
13.01 12:50
Изтръпна ми ръката, очакваща да коментира следващата ти творба:))
цитирай
8. platan - За много години, Наталия!!
13.01 21:47
Ох, горкичката...! Като си знам темповете за публикуване... :)))
Притискай с показалец биологичната точка GI 4. Помага при изтръпване на ръката. :))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: platan
Категория: Изкуство
Прочетен: 38235
Постинги: 19
Коментари: 153
Гласове: 819
Архив
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930