Ние идем - повеля на времето;

светли, отворени, чисти.

Затлачен е Изворът. Семето

закърня сред душевните липси.

Разни вери, натъпкани в символи,

воюват, прегазват, доказват се.

Не вяра - езически идоли,

захранвани с кръв и омраза.

 

Съществуваме. Над парадигми,

извън схоластични окови.

Монаси, макар неподстригани,

съграждащи храма за новото,

що чака на прага, пресяло

сквернения промисъл божи

от украси, от тежък десятък,

обслужващ мастити велможи.

 

Ада си, тук го изстрадваме.

Низвергват, зоват ни неверници.

Задето сме зрящи – наказват ни

слепци, и под расото черни.

Те нямат очи за различните -

стопи ги охолната бедност.

Стереотипни, до пълна себичност,

към целта, оправдаваща средствата.

Дай бог и те да прогледнат

в каноните наши неписани...

Тръбят, че сме вид на изчезване.

От кой регистър така ни отписват?!

 

Не вярвайте! – Ние сме Бъдното.

Защото... така е орисано.

 

6.12.2016

Словолей за Водолея, хареса ми:)

Предполагам, знаеш, че в стихото не иде реч за стандартните, зодиакални дрънканици. Касае цяла епоха, с продължителност повече от две хилядолетия. Епоха, в която човечеството трябва, осезаемо, да загърби досегашния си консуматорски, еволюционен модел, в полза на духовното усъвършенстване.
Залогът е... оцеляване.

Не вярвайте! – Ние сме Бъдното.

Защото... така е орисано.

Стартът, ситуативно и негласно, ще бъде даден от самото човечество.
Не съм достатъчно зрял за това. Аз само констатирам. :))))