Прочетен: 1251 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 27.01.2018 11:37
Ние идем - повеля на времето;
светли, отворени, чисти.
Затлачен е Изворът. Семето
закърня сред душевните липси.
Разни вери, натъпкани в символи,
воюват, прегазват, доказват се.
Не вяра - езически идоли,
захранвани с кръв и омраза.
Съществуваме. Над парадигми,
извън схоластични окови.
Монаси, макар неподстригани,
съграждащи храма за новото,
що чака на прага, пресяло
сквернения промисъл божи
от украси, от тежък десятък,
обслужващ мастити велможи.
Ада си, тук го изстрадваме.
Низвергват, зоват ни неверници.
Задето сме зрящи – наказват ни
слепци, и под расото черни.
Те нямат очи за различните -
стопи ги охолната бедност.
Стереотипни, до пълна себичност,
към целта, оправдаваща средствата.
Дай бог и те да прогледнат
в каноните наши неписани...
Тръбят, че сме вид на изчезване.
От кой регистър така ни отписват?!
Не вярвайте! – Ние сме Бъдното.
Защото... така е орисано.
6.12.2016
Залогът е... оцеляване.
Защото... така е орисано.
Не съм достатъчно зрял за това. Аз само констатирам. :))))