Очакване, в предчувствие облечено,
изгрева сънуваше на близко сбъдване,
но светъл лик, на който бе обречено,
облак скриваше го в точката разсъмване.
Днес утрото е ясно! – Ти се върна;
целувам сепнат гънката вина,
стаена в ъгълчето на усмивка, пак прегърнал
девойка някога, сега жена.
Вина у теб ли?! – Не подхранвай тази клада,
нали не тя, отново ни събра!
Тогава бяхме прекалено млади,
сами сред драки в непребродена гора.
Улисан в силата си, дваж самонадеян,
аз, слепецът, не съзрях, не проумях
колко крехка си в света ми неугледен,
как плахото доверие зачева страх.
Намъченка си, жадна, изнурена...
На случая в капризната везна,
все пак горчилката не е била спестена;
докрай изстрадала си участта жена.
И аз пораснах - след плесницата-раздяла.
Пребродил своята гора нашир и длъж,
намерих извор непресъхващ, изцеляващ
и хлебна е дланта ми – длан на мъж.
Мога жаждата да утоля, да те заситя;
всеотдаен, нежен, благ – без гръмко вричане.
С дребни радости, усмивка – спътник в дните,
заслужил бих честта да съм обичан.
Толкова е хубаво, че пак те имам!
Постой така, отдала шепичка поне умора,
чуй дълго пазеното в мен „Любима моя”,
нашепвано в косите ти, в дъха разтворено...
Боя се само да не вдигнеш взор нагоре,
дорде измолвам от небето капки дъжд,
че туй, в очите ми, май знам какво е...
и не приляга някак на представата за мъж.
18.06.2015
това ми е..л'бима думичка, като на всяка..кифла
категорично, силни образи..незабравими импресии..
намиг
Джули
Приятно ми е, че даде вербален израз на харесването си.
Истинските мъже обичат така.
Литатру
Благодаря, че посети страничката ми!