Прочетен: 2286 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 02.03.2018 22:05
Грозни люде, уродливи идеали...
Извръщат стреснати гротескния си лик,
пред чистото, правдиво огледало
на всеки наш герой и мъченик.
Безсилни, кичат го с венци на лицемерие,
но пак прозира същността им изкривена.
Затуй трошиха, газиха, очерняха,
та, слепи, да ги следваме смирено.
И ние кретаме, подир "избрани"
по пътя на разруха, робско бреме.
Отдавна вятърът в косите ни забравен е.
Къде са мечът, конят, късо стреме?
Огледални късчета, заметени в канавка;
подритват внуци ценните светини.
За тях са само стъкълца беззнакови,
останали от непонятно минало.
Парченце взех (не можех да отмина).
Очите сини ме поглеждат - строго-сиви.
Видях се жалък, недостоен... Раб безименен;
дочух сърцето си заглъхнало, изстиващо.
Над блатото на леност и брожение
проблесна лъч, след него втори...
Не съм самичък. Други, преди мене,
катерят хребета към новата история.
Ще я напишем, със светини съхранени,
но първо страницата срамна да затворим.
В слепените парченца огледало, дори и най-праведни, образа ще виждаме пак криво. Очите детски да са новото, пречисто огледало. В тях стара пепел да не хвърляме.
Героичното място на един друг 3-ти март 1918 г.
Силно стихотворение, Платан!
Поздравления за борбения дух!
Литатру
03.03.2018 10:08