Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.07 07:01 - Изпи я... и заплака
Автор: platan Категория: Изкуство   
Прочетен: 1392 Коментари: 19 Гласове:
20


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Перушанче, вън възторжено запяло,

приветства луднали по слънцето цветя.

 

В гърди ми  - полусляпа, окуцяла -

простенва, неспокойна, пролетта.

Чувам, с дряново бастунче как потропва...

Къде са босите нозе, походка лека!

Морни стъпчици. Шушонки топли

шушнат към прозореца пътека.

 

На перваза се обляга. Тръпне цяла.

Навън ухания и цвят, ветрец игрив.

Уж вдъхва себе си - копнежната премала -

снегът в косите ѝ не се топи.

Снегът белее пак, ала очите,

досущ прилична на роса, отронват капка.

 

Жадно, птичето видя я и политна.

Младо бе, изпи я... и заплака. image



Гласувай:
20
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. otherwise - Подсети ме за разтърсващият Каралийчев
17.07 07:22
разказ "Майчина сълза", Людмиле.

Ех, времена и сезони в човешкия живот! Преходност. Колко бързо лети времето. Зимата оголва всичко. Сигурно защото цветовете стават малко. Та всичко се вижда. Без маски. Без илюзии. И всички краски се напластяват навътре, за сметка на белотата отвън. А сълзите размиват и смекчават тъмните тонове... Тичането и бързането, с които преминаваме през живота, докато силите пращят, се успокояват и пренагласят. Провлачените крачки могат да са и мъдрост и непропускане навярно.

И аз често се чудя старостта проклятие, благословение или и двете едновременно е...

Поздрави за припомнящия почти невидимото или често забравяното /за жалост!/ стих! Още една глътка за омаяна пролетна птичка.
цитирай
2. platan - Здравей, Адашче! :)
17.07 07:59
Как смогна да надиплиш такъв коментар-анализ, и то в ранна утрин! Аз не го мога. :)
Тип "сова" съм, но, признавам, успя да ме разсъниш. :)
Коментарът ти е точен и покрива напълно замисъла ми. Обикновено съм разточителен в текстовете си, разглезвайки читателя, поднасяйки му директно картина и чувство. Този път бях по-пестелив, но, съдейки по думите ти, явно съм се справил.
Не знам дали старостта е проклятие или благословение. Още не съм нагазил дълбоко в нея. :) Мисля, че ако човек няма тежки двигателни или други здравословни неразположения, тя може да е достатъчно пълноценна.
Относно мъдростта... Съдейки по онова, което ми е в кратуната - житейски опит, несъмнено, имам, но дали може да се нарече мъдрост... хм, доста е спорно. :)))
цитирай
3. otherwise - :))))
17.07 08:30
Абе отвътре ми дойде. Пък още не съм си изпила кафето, мани :)

Справил си се, при това чудесно!

"Относно мъдростта... Съдейки по онова, което ми е в кратуната - житейски опит, несъмнено, имам, но дали може да се нарече мъдрост... хм, доста е спорно." - То кажи-речи всички сме така с житейския опит. И все пак се учим. Утехата е, че ни е казано да сме като децата. Е, не инфантилни, но и да не се взимаме за по-важни, отколкото сме, както и да не забравяме какво е да си малък, нито умението да се радваме и способността да откриваме и да се изненадваме. Така че явно и това ти се е получило и получава :))

Усмихнат ден, адашче, и пълноспектърен!
цитирай
4. platan - То инфантилността в напреднала възраст сякаш е по-малката беля. :)
17.07 09:28
Но, виж, старческият маразъм и мизантропията намират добра почва. Пу-пу, да пази бог! :)

С какво чак толкоз есента ви разтревожи?
Парадокс донякъде, но не и бреме.
Белее куполът, вехтее кожата,
ала е още жив у мен бохемът,
който, крачейки, наум си тананика
с младежки патос прежните години.
Чуй, лятото по джапанки се киска
и някак трудно му е кротко да отмине
полюшващо бедра, самотно булче.
Май няма нищо общо тук Естетът,
с онези палави, в очите ми, светулки -
меракът да я щипна по... Простете!

Ето колко съм улегнал и помъдрял... :)))
Чудесен ден и за теб, Людмила!
цитирай
5. stih - Полусляпа, окуцяла пролет!
17.07 22:24
Такъв образ на пролетта – през очите на старостта за първи път срещам.
И това птиче, което поглъща отронената сълза!
Дълбоко е, Платан, дълбоко...
Поздрв!
цитирай
6. platan - Здравей, Ели!
18.07 10:30
Нали именно към това се стремим - да променяме ракурса към повторяемите и константни явления от битието, за да не се превърне написаното в клише.
Снимката пък е така подбрана, че да даде визуално потвърждение на смисъла в стихото, а именно - физическо стареене на тленното (лицето) и безсмъртната душевност (изразен чрез очите). Това противоречие поражда и "сълзата". А защо птичето я изпи, кой би могъл да каже! Живинка, птича му работа... :)))
цитирай
7. blagovestie - ...
18.07 11:34
"А защо птичето я изпи /сълзата/, кой би могъл да каже!" - е как защо? За да я отнесе Нагоре. Високо. Накъдето гледа и старостта. Все по-често. Когато не се е изгубила сред зимата, тъй като все още носи пролетта. Изменена, изживяна, ама я пази.

Извинявам се, че се намесвам в чужд отговор :)
цитирай
8. platan - Хм, не беше ми хрумвала подобна съдба за сълзата. :)))
18.07 12:12
Но в думите ти има логика, пък и нотки поетичност. Така да бъде, убеди ме. :)
Притесненията заради намеса в чужд коментар са неоснователни, още повече, че в тях няма и намек за апостроф. Освен това знам защо го правиш - щото си възпитан човек. :))
А Ели едва ли би имала нещо против (сега пък аз говоря зад гърба й), понеже е широко скроена, като личност, и с фини нагласи.
цитирай
9. blagovestie - :))
20.07 14:51
Съдейки по творчеството й, Ели наистина е прекрасна и лишена от дребнавост!

За мен е вид чудо обменът между пишещия и четящите и продължавам да се удивлявам всеки път как всеки интерпретира през собствената си призма написаното от друг, и влага в чуждите (или сродни) думи и преживявания, нещо свое, нещо лично, при което всички участници в тази споделеност, се обогатяват по един или друг начин, или отварят скрити до този момент вратички към други теми или измерения. И това е много по-важно от някакво харесване или признание. Това е взаимоотношението. Следите у другите. Като че ли това е и смисълът от творчеството, наред с подтикването към размишление, развиването на въображението и храненето на душата /човешките чувства, мисли и желания/ :)

Оставяй добрите си отпечатъци из четящите те и занапред, Людмил!
Светъл ден :))
цитирай
10. platan - И този обмен е нещо прекрасно, нали?!
20.07 19:24
Знаеш, в един, преимуществено, материален свят, не само физическото ни тяло се нуждае от храна. Степента ни на разумност, която е благословение и привилегия (макар да вършим и големи дивотии с този дар), е в състояние, чрез създаването на цяла гама от творчески продукти, да подхранва - развивайки и усъвършенствайки - нематериалната ни същност. Това, разбира се, става посредством - както ти го нарече - обмен. Той е (опростенчески представено) поне в три посоки: От нас - към нас (т.е. от собственото съзнание - към духа); От нас - към другите; От другите - към нас. Голяма "търговия" пада, затова е добре, ако душата (стояща между съзнание и дух) даде одобрението си. Тогава процесът е балансиран. Не ме слушай, само си дрънкам врели-некипели. :)))
Сега за продуктовото многообразие при интерпретирането... Човеците, по принцип, имат сходни разсъждения, постъпки, емоционални преживявания. Но когато нещата опрат до ниво сетивност, тогава започва "голямата игра" където основни играчи са нюансите във възприятието ни. :)) "Колкото повече - толкова повече" както би казал Мечо Пух. :) Именно нюансите са тези, които оцветяват получената външна информация и "съветват" съзнанието какво тълкувание да й даде. Е, намесват се и други два важни фактора. Житейски опит и Ценностна система. От последно изброената зависят и следите, които ще оставим у другите.
Отново, прости бърборенето ми! :)
Обещавам да спазвам препоръката, дадена в последния ред на коментара ти. Лесно е, понеже това е и мое кредо, а също и основна причина да публикувам в сайтове като този. Не че проявявам голямо постоянство в публикуването, де. :)))
Светъл уикенд и за теб, Блага вест!
цитирай
11. blagovestie - Излиза, че сме в единомислие :)
21.07 20:44
"И този обмен е нещо прекрасно, нали?!" - Абсолютно!

Нищо от мнението ти не е дрънкане, нито бърборене, макар че темата действително не може да се изчерпа и да се каже всичко, тъй като засяга съзнанието, душата, сърцето, човекът, ценности, взаимоотношение и т.н. - все неизбродими и безкрайни теми, подсещащи и свързани с други, та изглежда сякаш колкото и да кажеш, е нищожно, а за някои неща в нашия забързан и повърхностен свят, изглеждат, като преекспонирани и драматизирани, само защото говорят за невидимото и онова, което не можеш да измериш, пипнеш, вземеш или да му знаеш цената в левове или евро, поради което човек неволно започва да се оправдава, да не би да го помислят, че говори високопарно или че се взима твърде сериозно :)
Накратко: няма извинение за тебе ("Отново, прости бърборенето ми! :)") :))). Защото си прав! И мисля по същия или сходен начин в случая. Като онова, което изрази.
цитирай
12. platan - Единомислие на инакомислещи. :)))
21.07 23:18
Инакомислещи, не защото сме пионери в разчепкването на темата за обмена между хората, касаещо онова, което уж не можем да пипнем и измерим, а защото процентното съотношение на тези, които си "размътват" мозъчетата с подобни неща, далеч отстъпва на людете, надянали очила само за тривиалното, злободневното, прагматичното. Прагматизмът, разбира се, е нужен (вятърните мелници и пясъчните кули не са кой знае колко градивни), но проблемът е в баланса.
Докато бях по-млад ровичках честичко из себе си, търсейки и откривайки все нови и нови доказателства за необятността, богатството и красотата, кодирани във вътрешния ни свят. И това е дори не на подсъзнателно, а на съзнателно ниво, само че в друг негов спектър. Крачката от тривиалното до необятния океан на различна сетивност е толкова малка, стига човек да съумее да изчисти за известно време обремененото си от житейска шлака съзнание. За да дойде тъмнината... И тогава прекрачвам. В Нищото. А то е толкова услужливо! Изпълнява почти всяко желание. Е, желанията е най-добре да бъдат под формата на представи. И нужната вратичка се отваря. А отвъд... споменатата представа е уж същата, но сравнението е немислимо. Свободата, цветовете... и други нещица. :)) Това място е прекрасно. Прекрасно, но и опасно. Толкова опасно, че бих могъл да поискам да остана завинаги там. Добре че не е разрешено. :)))
Отдавна съм престанал да споделям на всеослушание начина си на мислене (освен в тесен кръг от "единомислещи инакомислещи"). Не е и редно. Всеки е в правото си да бъде такъв, какъвто е. Белите врани не са долюбвани, а като резултат - неразбиране, равнодушие, а понякога и насмешка.
Е, чрез стиховете си опитвам да подръпна по някоя душевна струнка в четящия ме, но тихичко и кротичко, и то така, че да не усети, че го правя нарочно. Не ме издавай! :)))
Няма да се извинявам тоз път за днешното бър-бър, щото и без това извиненията ми не се приемат. :)))
цитирай
13. blagovestie - Хайде и моето дрън-дрън да добавя. Без никакви извинения, рзабира се! :)))
23.07 14:09
Веднага отбелязвам тържествения край на единомислието ни :))) Ей тук разногласието ни направо разцъфтя:
"Крачката от тривиалното до необятния океан на различна сетивност е толкова малка, стига човек да съумее да изчисти за известно време обремененото си от житейска шлака съзнание. За да дойде тъмнината... И тогава прекрачвам. В Нищото. А то е толкова услужливо! Изпълнява почти всяко желание." - видя ли?! Нарекъл си Нищо Всичкото. А после... трудно ми е да го изкажа даже... си го нарекъл и опасно. Най-прекрасното нещо, как можа!?! :)))))
Леле, спирам, че страшно се разлигавих и нищо сериозно не мога да кажа, освен, че ми хареса възприятието ти и ми е познато. Мелодията ти звучи много добре!

Имай вятър (в крилете, не за вятърната мелница, макар че понякога са едно и също) и днес, Людмил! :)
цитирай
14. platan - И е твърде добре,
23.07 21:29
че продуктовата обмяна между единомисленици не се припокрива напълно, инак щеше да настане голяма скука. :))
По повод Нищото... За мен то си е точно такова - неутрална, гранична черта и вододел в съзнанието ми. Задължително условие и подсказка, че съм на точното място. Думи като "точно място" и "Нищо" употребени заедно, са си чист оксиморон, но, ако обичаш, ги преглътни и не ги превръщай в повод да се заяждаш. :) В моя случай Нищото е като гарова чакалня (без други пътуващи), откъдето мога да се върна вкъщи или да си поръчам билет в желана дестинация. Това пътуване не бива да се бърка с "излизане от тялото" и други нему подобни тиражирани техники. Всичко се случва, единствено и само, в моето физическо съзнание - топката акъл, затворена в кокалената си кутия. :)) Ако трябва да го представя схематично, то е като абсолютно чисто, екранно платно, а образите, които извиквам върху него, превишават в пъти онова, което дори развинтеното ми въображение може да сътвори в реала. И иде реч не само за цветовата гама...
Полъх на завист ли усетих у теб? :)) Напразно. Постижимо е за всеки. Признавам, че заигравките с автогенен тренинг ми помогнаха. Овладяването на елементарните техники за релакс ми позволява, буквално за няколко минути, да изчистя съзнанието си и да "кацна в чакалнята". :))
Продължавам да се инатя, че Нищото си е Нищо, даващо ми възможност да прекрача във Всичкото. Но пак има уговорка: Моето всичко не е всичкото Всичко (тавтологията е умишлена), а само това, което в определен етап на духовно съзряване съм в състояние да обхвана.
И що ти трябваше да ме зачекваш по темата?! :)))
цитирай
15. blagovestie - :))) Ей, ама и ината му с инат, се инати!!!
27.07 21:52
Утеха за завистта ми е надникването отвътре :)
Блазя ти за овладяването! Това трябва да е типично мъжко качество и от тази секунда започвам да се чувствам почти ощетена :)) Аз, например, ако приемем, че твоят начин беше мой, (а има различия, или тълкуването, начинът на протичане е различен), като нищо щях да се увличам и застоявам там и да пропускам чакалнята. И щях да навлизам все по-навътре или да летя все по-високо. Пустата неумереност!
Може би заради подозрението, превърнато във вяра, че видимото е значително по-малко и плитко от Невидимото. Вътрешното може да бъде неизбродимо. Необятно. Съзнанието (съдържащо сърцето, духът, душата, умът, въображението, желанията и пр.) - да създава/твори, побира, отдава и да се разпростира, доколкото само не си поставя граници и ограничения, или казано иначе до степента си на израстване и развитие. Тавтологията ти е вярна.

Щот съм драка :)))
цитирай
16. platan - Харесвам "драки". :)))
28.07 11:51
Кротушки също. Никакви гастрономически пристрастия. Май ще излезе, че съм всеяден. Подправки в блюдото ли? Разбира се, обаче половината от тях подбирам лично. Не питай кои, деее, позволи ми поне тази малка тайна! :)))
цитирай
17. blagovestie - Всеки има право и на тайните си,
28.07 12:35
и на предпочитанията си, че и на липсата им, както и на своите си избори за всичко. Абсолютно!
Да ти е сладко/вкусно, адаш! :)
цитирай
18. hel - Уж вдъхва себе си - копнежната пр...
14.08 12:53
Уж вдъхва себе си - копнежната премала -
Толкова точно уловено състояние. Усетих го ясно - боли и някак е безнадеждно.

Душата ми обаче се негодува.

Скоро се възхитих на една шестдесетгодишна жена, дълги години занимавала се с йога. Тялото й беше като на 30 - 40 годишна - перфектно. И лицето запазено. Би трябвало да си кажа:Жена без възраст. Но си дадох сметка, че не е така. Не винаги в красиво и запазено тяло живее младостта.
Пожелавам ти да си над всяка възраст.
Поздравления.
цитирай
19. platan - Май си спечелих фен... :)))
14.08 20:42
Не отричам, че проявеният интерес ме гъделичка приятно, Елена. :) Благодаря за пожеланото! Нека ти се върне в пълна мяра, че и с горница даже! :)) Белее куполът, ала пустата душа младее. Те така... :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: platan
Категория: Изкуство
Прочетен: 46963
Постинги: 24
Коментари: 216
Гласове: 1288
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031