Пътят бездиханен
крещеше ми в ухото:
" Разбий печат печален
и твори  сега, защото
все дебне те охранен-
и като откровено мото-
принц нетраен,
що убива ти писмото!"

И станах войн незнаен-
меч словесен бе длетото-
и издълбах си свят омаен,
с който разчупих аз клеймото.

И построих си свят безкраен,
роден от нежността в окото.

Добре си направил, че си оставил Лирическия да реализира втората възможност, tikovpisane. Поздравление за оригиналния творчески почерк!

Благодаря. Лирическия е безценния! Гледам винаги да ме ръководи. Дано ръководи всеки!

Поздрави!