Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.06.2019 09:26 - Как се отпива жива вода
Автор: platan Категория: Изкуство   
Прочетен: 4016 Коментари: 10 Гласове:
18

Последна промяна: 23.06.2019 16:37

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

"... от нея получих в дар кътче, където

  Еньовден е през цялото време."

 

Притварям очи и вдъхвам с наслада

уханната, приказна, стара гора.

Единствен запомнил е нейната младост

ветрецът, придремващ в потайни недра. 

Приятел отколешен в горест и радост,

прие, приласка ме и даде ми лек,

а аз я обикнах със свята отдаденост.

Симбиоза прекрасна - гора и човек.

 

Нявга сред нея изстрадвах безмълвно

болка, сразила мъж - още момче,

и всеки път чувствах, щом тя ме обгърне,

че нейде е скрито вълшебно ключе 

към моята мрачна пустиня, където

нежност, отдавна забравена, съхне,

защото сърцето - сѝротно, клето -

от обич лишено, линее и глъхне.

 

Чух вятър внезапен веднъж да се буди,

люшна листата подобно вълна.

Наоколо литнаха рой пеперуди.

Гората въздъхна - проводи сърна! 

Тревожна, красива - помами душата

и двете поеха, по някакъв знак,

към гъстите сенки... и все по-нататък...

Последвал ги мълком, достигнах овраг.

 

Гората вековна бе всичко видяла,

попила безчетни злощастни съдби,

а тук, в падинката, камъче бяло

отцеждаше нейните благи сълзи. 

Сякаш милувки от камъка капеха,

будеха чувствата, стенещи в плен;

нещо заглаждаха, друго разтапяха...

Нежност, възраждана ден подир ден.

-     -    

Тешен, утоляван, докрай благодарен,

кладенче сторих. А моят живот,

досущ като него, се пълнеше бавно -

различен, достоен... той даде и плод.

-     -     -

Отново съм тук. Но вдъхваме Двама

приказка стара, уханна, добра...

Пред кладенче пълно стои дъщеря ми,

унесена в своя си детска игра; 

Потапя ръчичка, разсмива се звънко,

рисува усмивки по гладка вода.

Тя още не знае, че с пръстчето тънко

докосва душата на цяла гора!

 

Пътнико странен, намерил случайно

туй кладенче мое, в закътан овраг...

добре си дошъл! Но тръгнал отново,

недей да отнасяш пълни ведра. 

Шепа подложил, чуй как се стичат

по камъка светъл сълза след сълза

и капейки шепнат, че ти си обичан,

запомнен навеки, оставил следа.

 

Сетне вкуси... и бъди Благодарен!

Така се отпива жива вода.




Гласувай:
19



Следващ постинг
Предишен постинг

1. nimfodora - Винаги са хубави посланията ти!
23.06.2019 09:31
"недей да отнасяш пълни ведра"
ми се запомни.
цитирай
2. milady - ...много малко поети "умеят" такива Силни внушения!!!
23.06.2019 09:44
Гората въздъхна - проводи сърна!

мога и още, да изброя ,от тази..Огърлица..
моите летни поздрави, и усмивки, приеми,платане!!
Юлия
цитирай
3. platan - Не може без послание, Нимфодора. :))
23.06.2019 13:18
Горите са застрашени и прогресивно се топят. Освен това, в началото, лирическият доста обширно плачкаше, което вместо да натъжи читателя, можеше и да му досади. :)) И, за да му "затворя" устата, впоследствие внесох малко оптимизъм към личната му драма, а за финал - споменатото от теб послание.
цитирай
4. platan - Благодаря, Юлка! Жега и за теб в летните ти емоции!
23.06.2019 13:41
Лесно е да представя подобни внушения на читателя, тъй като ревниво съм ги осмислял и отглеждал, със задна дата, първо в себе си.
Признавам си, че, текстово, послъгвам на няколко места. "Камъчето бяло" което отцежда капчици вода, всъщност са три високи монолита (изправени един до друг), на склона на един горист хълм.. В основата на единия, от мъничка цепнатина, сълзи вода. Именно за нея изградих споменатото кладенче. Това място притежаваше особена енергия и стана сакрално за мен. Послъгах и за сърната. Това бе елен албинос, доста стар и уморен, който идваше често при кладенчето. Не зная дали разбираше кога съм там или това бе ежедневният му маршрут, но имахме поне десетина срещи. Общувахме, ако може да се нарече общуване мълчаливото ни присъствие на няколко метра един от друг. Понякога му говорех, задавах му своите, присъщи за един млад, 23 годишен мъж, въпроси. И, струва ми се, че в очите на елена открих отговора на поне един от тях. Те така...
цитирай
5. hloris - ....
23.06.2019 19:29
Безвучно тук пристигнах,
гребнах си една сълза...
малко жива при това вода...
жадно я изпих,
и на този твой
тъй прекрасен стих се насладих!

Поздрави за истинското послание,че поезията е една жива вода,която трябва да се пие на бавно,на глътки,само така може изцяло и безсловесно да и се насладиш,изпивайки до дъно нечие въображение и трепет,да усетиш с цялото си същество нейното дихание!

Сърдечни и искрени поздрави за гората,дала ти толкоз много вдъхновение за туй прекрасно твое творение!
цитирай
6. platan - Ех, Хлорис,
23.06.2019 20:20
за мен е изключително приятно да получа вербален знак от читател (днес и в твое лице), че онова, което е прочел, е стигнало в разбираем вид до него, а също е заситило, поне за момента, негова емоционална и душевна потребност.
Благодаря ти, Момиче! За своеобразния експромт - тоже!
цитирай
7. nebonebo - Симбиозата
23.06.2019 21:26
гора-човек е не само красива, а и доковаща този, който я припознава като своя.
Да пиеш жива вода е дар Божий...
Посланието е ударно!
Желая ти живот и здраве, нека кладенчето е винаги пълно и "живо"!
Хубаво лято и лека вечер, Платан! :)

цитирай
8. platan - Привет, nebonebo!
24.06.2019 08:57
В тази симбиоза, всъщност, природа - човек (използвах гората като по-диферинциран и подходящ за възприятита образ), ние винаги ще си останем длъжници. Никога не ще успеем да спечелим това своеобразно състезание: "давам - получавам". Но си струва да опитваме... и да опитваме, вместо да останем само консуматори. И това би могло да бъде достойна кауза в цял един човешки живот.
А за твоите пожелания, какво да кажа... Благодаря ти, и нека пожеланото ти се върне в пълна мяра, че и с горница даже! :))
цитирай
9. emelika - Понякога в будните нощи
06.05.2022 04:15
отпивам си глътка от твоята жива вода...
цитирай
10. platan - "Понякога в будните нощи"
07.05.2022 21:31
се случва да ни споходят и призраци от миналото. Но такива нощи, най-вече, са наситени с онази неподправена магичност, каквато сетивата ни не са в състояние да уловят при дневна светлина. Нощта е "особено" време... :)))
Благодаря за споделеното тук, Емелика! Наистина, много би ме зарадвало, ако този или други мои стихове са добавили частица магия и в твоите будни нощи.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: platan
Категория: Изкуство
Прочетен: 221836
Постинги: 43
Коментари: 344
Гласове: 4688
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031