Изгубих любовта си на разсъмване.

А предстоеше цял един безкраен ден.

Така ми липсваше! – Не спирах да я търся,

дори след утрото на мислите навъсени,

дори в следобеда тревожен и смутен.

 

Да, срещах я Госпожица Любов,

нали очаквах пак да ми се случи,

но тя, замряла пред невидима врата,

все не можеше да си намери ключа.

Гадаех по лицата ѝ различни;

отчаяна, ту непонятно млада,

ту жареща ума до неприличие –

саван за хладната, разсъдъчна тирада.

 

Ерзац любов.Прозрачна и нетрайна;

конфузен вик на плътското желание,

изтекъл между пръстите разкаяни,

не смогвайки да стопли даже дланите.

 

Загърбих вярата, готов да дам причастие

на самота и в заника на тоз безплоден ден.

Откъснал страници със синоним: „надежда, щастие”

посърна речникът ми с: „празен, примирен”.

Мига, след който осъзнах – изглеждам смешен,

винейки Шанса за пристрастното мълчание,

обърнах гръб на себе си и... любовта стоеше

пред мене, на усмивка разстояние.

 

Не бе с печата „истинска” белязана,

не бе натруфена в коприна и сатен.

Бе спазъм, грабнало дъха стенание,

когато тя, без ключ, без видима покана,

просто влезе и се сгуши в мен.

За втори път си позволявам да коментирам Людмил, но не стиха ти, а за почитания, че пишеш прекрасна поезия, вдъхновяваща и размисляща.
Моля те продължавай да пишеш и споделяш така!
На пук на блога :-)))
Лекс

И мисля, донякъде успявам да внеса дозичка смисъл и пречистена емоция. Отзиви, подобни на твоя днес, щедро подхранват моята увереност, че съм се справил прилично с това да приобщя читателя към съдържащото се в стихото.
Благодаря за подкрепата!

Чуден свят!
Джу

Чудният свят на мисъл и емоция.

Поздравления!
Литатру

Благодаря, за мен е чест!

никога не се губи. Тя винаги е под някаква форма наоколо, но е достатъчно благородна, за да не се натрапва. Нужна е сетивност да я усетиш. По всичко личи, че наред с умението да ни поднасяш брилянтното си мъжко мислене в шлифована до съвършенство форма, си развивал и възприятелността, чувствителността. Поздравления за което! Можеше като повечето мъже просто да игнорираш шепота й в "полза" на вика на себелюбието...

Хем личностен, хем и върху стихото.
Благодаря за суперлативите, Неизвестно!
Естествено, че не съм като повечето мъже. Напротив - повечето мъже са като мен. :)))