
Прочетен: 6218 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 31.10.2022 09:14


Не знам дори кога си тръгнах.
Часовникът в гърдите ми замря.
Чувах как ме молиш да се върна,
чувствах всяка пареща сълза.
Дорде задавяха ме студ и мрак,
зовът към теб пропадна в тишина,
но Някой с твоята прегръдка ласкава,
показа как да вдишам Светлина!
Опознавам я... Пластична, сякаш жива,
обичливо ме разтваря... Не вървя,
а плувам в спектъра на белота, открила
безкрайна гама, отразяващ паметта ми, цвят.
Липсваш ми! Дори и сред нетленната,
дарената ми свише благодат. И някак знам,
че нужно е да претворя и тук безценното,
докоснало и двама ни в далечен вече свят.
Нали ще дойдеш? Не сега. Тогава... Някога...
Сега си блян, но аз направих птица. Синя.
В ответ на мислите – посланик на тъгата ти,
за миг оставящи в дъгата тъмна диря.
Дано открила и проникнала в душата ти,
да я погали, просветли... Да ѝ говори,
че има път до мен – нищожно кратък.
И да не бърза! Имам толкова неща да сторя...
Започнах въженото мостче над реката,
с разместени и липсващи дъсчици;
по тях, щастлив до безразсъдство чак, хлапак,
горд с посетите снежинки страх в очите ти,
тичайки, доказваше какъв е мъж, а там – накрая,
го чакаше тъй-свидната награда –
прегръдка трепетна, целувката, омаята...
Такива бяха първите ни радости...
В нюанси шеметни ще пресъздам полето,
любимите ти – дивите цветя;
дори градинка – твоята, де нарциси, лалета,
поеше с нежност и присъща доброта.
Сетне и гората ще извая;
онази с нашата закътана поляна,
където сред треви, на грях ухаещи,
невинно вкусихме от изворче потайно...
Обитавам океан Любов, планета Щастие,
Цял свят създадох, но без теб съм сам.
Сътворих дори свидетелства за обичта си,
които приживе не смогнах да ти дам...
Да вдигна дом, достоен и красив, не съм готов,
защото вграждат се в основите души на Двама,
а тухличките се замесват от любов;
Наоколо, освен любов, май друго няма,
ала твоята – единствена, отдадена,
родена, разцъфтяла насред тленното,
оцеляла, непредала ме, макар и зъзнала –
без нея топлината на дома неземен,
ще бъде винаги очакваща, непълна.
Как ми липсваш – толкова, та дръзвам
да се надявам, даже тук, в отвъдното,
в новия ни дом да се прегърнем!
Обитавам океан Любов, планета Щастие,
Цял свят създадох, но без теб съм сам.
Сътворих дори свидетелства за обичта си,
които приживе не смогнах да ти дам...
28.11.2022 17:45
22.01.2023 09:00
Поздрави!
22.01.2023 13:14