Не знам дори кога си тръгнах.

Часовникът в гърдите ми замря.

Чувах как ме молиш да се върна,

чувствах всяка пареща сълза.

Дорде задавяха ме студ и мрак,

зовът към теб пропадна в тишина,

но Някой с твоята прегръдка ласкава,

показа как да вдишам Светлина!

 

Опознавам я... Пластична, сякаш жива,

обичливо ме разтваря... Не вървя,

а плувам в спектъра на белота, открила

безкрайна гама, отразяващ паметта ми, цвят.

Липсваш ми! Дори и сред нетленната,

дарената ми свише благодат. И някак знам,

че нужно е да претворя и тук безценното,

докоснало и двама ни в далечен вече свят.

 

Нали ще дойдеш? Не сега. Тогава... Някога...

Сега си блян, но аз направих птица. Синя.

В ответ на мислите – посланик на тъгата ти,

за миг оставящи в дъгата тъмна диря.

Дано открила и проникнала в душата ти,

да я погали, просветли... Да ѝ говори,

че има път до мен – нищожно кратък.

И да не бърза!  Имам толкова неща да сторя...

 

Започнах въженото мостче над реката,

с разместени и липсващи дъсчици;

по тях, щастлив до безразсъдство чак, хлапак,

горд с посетите снежинки страх в очите ти,

тичайки, доказваше какъв е мъж, а там – накрая,

го чакаше тъй-свидната награда –

прегръдка трепетна, целувката, омаята...

Такива бяха първите ни радости...

 

В нюанси шеметни ще пресъздам полето,

любимите ти – дивите цветя;

дори градинка – твоята, де нарциси, лалета,

поеше с нежност и присъща доброта.

Сетне и гората ще извая;

онази с нашата закътана поляна,

където сред треви, на грях ухаещи,

невинно вкусихме от изворче потайно...

 

Обитавам океан Любов, планета Щастие,

Цял свят създадох, но без теб съм сам.

Сътворих дори свидетелства за обичта си,

които приживе не смогнах да ти дам...

Да вдигна дом, достоен и красив, не съм готов,

защото вграждат се в основите души на Двама,

а тухличките се замесват от любов;

Наоколо, освен любов, май друго няма,

 

ала твоята – единствена, отдадена,

родена, разцъфтяла насред тленното,

оцеляла, непредала ме, макар и зъзнала –

без нея топлината на дома неземен,

ще бъде винаги очакваща, непълна.

Как ми липсваш – толкова, та дръзвам

да се надявам, даже тук, в отвъдното,

в новия ни дом да се прегърнем!

Обитавам океан Любов, планета Щастие,

Цял свят създадох, но без теб съм сам.

Сътворих дори свидетелства за обичта си,

които приживе не смогнах да ти дам...

Колкото да не ме забравите съвсем. :))) Добре, че има читатели, като теб, харесващи онова, което пиша, инак мотивацията ми да публикувам, тотално би изветряла. :)) Благодаря ти, Мило момиче!

т.е. - приятно ми бе да се запознаем... Освен тези стихове, които прочетох /и разчетох/, хубав и нравствено привличащ с чистотата си, е и анонсът ти от личната ти страница.

за добрите думи и проявения интерес към блоговото ми представяне! И, да си призная,дори се почувствах мъничко поласкан. Честно, наистина полагам доста усилия да придуша "нарциса" в мен, но май не съм се справил напълно. :))) Чудесна вечер Ви желая!

Сериозна тема зачеваш в стиховете си!

Много красив стих- дори изключителен бих казал!

Вечните теми от битието. Човек не може нито да ги пренебрегне, нито да изчерпи съдържанието им.

Опитвам да влагам красота в стиховете си. Понякога ми се получава. :)) И понеже светът е пестелив откъм красота, особено що се касае за тази в междучовешките отношения, затова ми се налага да ходя чак в Отвъдното. :))

Четох, препрочитах потресаващо докосващ стих..! Не мога да коментирам душата ти и не желая да го правя... Само ще пожелая дълъг живот в здраве и усмивки, platan!

Имам "особено" мнение по въпроса, но нито ще се съглася, нито ще тръгна да те опровергавам. :)) И двамата сме, поравно, субекти, и всеки от нас има право на собствено мнение. :))) Много мил коментар. Благодаря ти, Небесна!

Явно е, че душата ти е дълбок извор на любов, мъдрост и светлина!
Поздрави!

Грешник съм, както и болшинството люде. :))) Но е истина, че диря и ревниво сбирам красивото край нас и в нас. И, да, настройките ми обичайно са в светлия спектър. Предпочитам читателят да ме смята за наивен идеалист и утопист, отколкото за нихилист. :)) Сърдечно благодаря, batogo, за този твой добрословен и мотивиращ ме коментар! Сполай!