Ръкавицата на предразсъдъка-жена скроена е
от кожата, нещавена, на мъжко его.
Съшита калпаво от субективни мнения,
отколе сочи с комплексарски тремор
непознато в глъбините си Явление.
Как с пръсти оковани ще изминем
пътя до най-фините трептения,
през пластове на свян, ранимост...?
Простима ли е тази слепота,
с която слагат лековати етикети
приспаните ни, закърнели сетива?
Приемаме за даденост усмивка светла,
прегръдка топла и луна копнежна,
пропускайки в очите ти нощта,
на устни ъгълчето скрежно...
Част от твоята девича самота
полюшна лодката, напусна кея
в море Несигурност. А мъртвото вълнение,
с ръце безветрени, изнудено, отведе я
до острова, наречен Недоверие.
Милосърден е брегът му, пак приел ни
в бури, след поредното крушение...
Днес, без ръкавичка, цвете взели,
пред теб изкупваме в едничък ден,
година незачитане и безхаберие.
Подсмихваш ли се? - Ето ме и мен,
в ръка с проблясъка на мъжко угризение.
За пръв път се отбелязваш под мой постинг. Колко му е да си помисля, че настоящата "писаница" е довела до спонтанна реакция от твоя страна. Това буди приятно чувство в мен. Много приятно... :)
Доскоро бях готова да се обзаложа, че не се е родил мъжът, който да разбира жените, но ти ме разколеба. Изглежда, че не на всички са "закърнели" сетивата и милосърдния бряг, който споменаваш, съществува все още благодарение на мънички пожертвователности като тази тук. Съмнявам се, че точно ти приемаш за даденост усмивката и пропускаш нощта в очите!
Дарованието и лириката ти спечелиха симпатиите и уважението ми и се надявам да не съм оставила лошо впечатление у Естет с твоя ранг!
Онова, което прочетох от публикациите ти ми хареса. "Хареса" и "допадна" са точните думи, защото изразяват мнението ми като читател, и само толкова, понеже нямам право да давам експертна оценка, доколко стихотворенията ти отговарят на поетичните канони. Не съм в крак с тях, пък и майната им на каноните, бих казал! Важни са силата и вида на внушенията, които написаното предоставя на четящия.
Определенията по мой адрес, в горното коментарче, от рода на: "естет" и "ранг" ми звучат като бла-бла... :))) Единствено ценно за мен, там, е "разколебаното ти неверие" (като жена)... Таквиз ми ти работици... :)))