Прочетен: 3257 Коментари: 13 Гласове:
Последна промяна: 01.08.2018 12:21
Млада есен си. Дъхаш на дюли,
на преляла езическа страст.
Пристъпва палаво в гората юли,
щедро ръсещ лято и за нас.
Голотата ти е булчинска премяна.
В косите - цвете. А ефирният воал
е струйки слънчеви, през листния саван,
на теб магичната си светлина отдали.
Не пожела храм каменен, олтар резбован,
ни попче, сричащо канонните шаблони.
Вярваш, тук по-близо сме до Бога,
в заслон на пиещи небесна вис корони.
Безмълвно себе си на другия обричаме.
Пораждат музика душите и телата.
Кумуват ни гора, ветрец... Напеви птичи
разчупват питата на закъсняло щастие.
Купих ти пръстен. Платинен, с опал,
но го скрих дордето забравиш -
друг, запокитен в море от печал,
и с разбити надежди пристанища.
Вместо пръстен сега те обгръщам с ръце
ласкави, топли и силни,
увенчани с рубин на любящо сърце,
зовящо, задъхано, твоето име.
Слънчев и споделен юли!
Поздрав! :)
Изхитрил съм се дотолкова, че в повечето случаи, поставяйки белия лист пред себе си, мога принудно да извикам дадено настроение, с подбрана емоционална оцветка, и да му река: "Пиши!". Не чакам да дойде благоволението на капризната госпожица Муза, понеже ще си остана гладен. Глад ли? Именно. Засищам го (в това е и споменатата моя комерсиалност) с отзивите на читатели, приели наивно, че написаното е плод на дошло свише вдъхновение или от лично преживян епизод. В едно обаче съм честен - в старанието си лъжата да изглежда красива и топла, изваждайки наяве у читателя позабравени усещания. Или просто в противовес на негативизма и сивотата в заобикалящото го.
Приеми извиненията ми, задето се възползвах и от теб, а същевременно благодаря за "храната" поднесена ми с коментара ти. Известно време ще съм сит. :))))
Нали знаеш - всеки съди по себе си, та затова не ми се вярва ...
А може би истинската причина, в стиховете ми, преобладаващо, да присъства жената, е именно нейното неверие. Неверие, почиващо на обстоятелствена конкретика от мъжки род (множествено число). :)))
Нали знаеш - всеки съди по себе си, та затова не ми се вярва ...
Жената, необходимият Тиран..без който
нищо не се случва..
поздрави, Пътнико..
Но... от друга страна, читателят има право да заяви своите уточнения, които са в унисон с неговия мироглед. В случая единомислието е налице, затова ще се съобразя. :)))
Поздрав!
14.08.2018 20:55
А чувствата... Казват, че не се вмествали в логична рамка. Така е, биха погинали. Но когато оцветяват словото, те трябва да направят този мъничък компромис, за да звучи достоверно текста. Резултатът обикновено изкупва тази жертва.
Благодарих ли ти и тук? Не?! - Ето, правя го сега...