Многолика. Древна и досежно млада.

По теб погиват и възкръсват пак души.

В гнева стихия си, вълната безпощадна,

способна адови вериги да строши.

Познах те: дръзка, непокорна, устремена,

надбягващо се с вятъра момиче,

тръстика колеблива, дъх, вглъбена...

И глас - камбанката със сребърно езиче.

Какво са думите - та ти си Неизбродна!

Подреждам късчета от приказна вселена.

Далеч от Цялото е моята колода,

но пак възкликвам възхитено: Съвършена!

 

В далечно минало пристъпи тихо в мене.

Как проникна през леда, иглите скрежни!

Пробуди жаждата - изстинала, пленена -

с безценни капчици, синтез от чиста нежност.

Стопли, разтопи ме... ручей станах.

Сега в недрата ми преливат езера

от нежност нечовешка. Сладка рана,

без болка стенеща на друг да я даря.

Погалвам дивите цветя с дланта си блага;

радушна стряха съм за птици заблудени.

Перце е моят дълг към теб, но горко страдам,

щом носиш на лицето си печата "бреме".

 

Тъй често срещам го, уви. Боли ме

да зърна белези от нечия "Бастилия",

да виждам болката "която няма име",

усмивка в ъгълче, потрепнало с усилие...

Да можех цялата си нежност да прелея,

изтрил печата от лицето неприсъщо.

Опитвам в стих, но знам, не ще успея;

той няма силата на истинска прегръдка.

Къде са думите, най-топлите, най-верните,

магичен лек от тях да сътворя?

Премигва пусто, уж премъдрата Вечерница...

и пак отсрамвам се с безличното: Благодаря!

Стопли, разтопи ме... ручей станах.

Сега в недрата ми преливат езера

от нежност нечовешка. Сладка рана,

без болка стенеща на друг да я даря.

Името на моята любима е... ЖЕНА! В този смисъл, ти също си част от чувството ми на обич и признателност.
Избрала си добър пасаж от стихото, но лично аз бих избрал:

Какво са думите - та ти си Неизбродна!
Подреждам късчета от приказна вселена.
Далеч от Цялото е моята колода,
но пак възкликвам възхитено: Съвършена!

Благодаря, че посети блога ми, Милейди!

...колко грозно поведение..си избрала, днес../ ние се познаваме, с поета..
да си жива и здрава, Честит, женският празник..

И не бих казал, че тази изненада е от приятните. Знаеш ли, все пак ще ти благодаря за инфото, за съвета, а също и за глобализираното заключение, касаещо моята умствена зрялост. :))
Не ми е в стила да обсъждам когото и да било зад гърба му. Казвам "зад гърба" понеже не съм сигурен дали Милейди (Юлия) ще се върне някога тук, за да види коментарите - моят и твоят. Но ще го направя, понеже е редно да ти отговоря.
Мило момиче, дори всички потребители на този сайт да се изсипят вкупом тук, твърдейки че ти (Панацея) си лош човек, който не заслужава да му се гласува каквото и да било доверие, това няма да промени и на йота отношението ми към теб. Никога не бих се превърнал в твой съдник, базирайки се на аргументи, дошли от странични хора. Съдя за хората единствено според отношението им спрямо мен. В този смисъл, не мога да имам никакви претенции към Юлия. Комуникираме, единствено и само, в коментарното поле под моите възредки публикации. Позволила ми е да разбера, че харесва онова, което пиша и че винаги й е топло и уютно на моята страничка. Това е важното и определящото. Да, виждам, че е с чепат характер, че не "цепи басма" никому, но това е въпрос на личен избор и не съм аз човекът, който да определя нейното поведение. Как мислиш, дали се раждаме само добри или само лоши? - Нито едното, нито другото. Ние сме неустойчив микс от двете крайности, който геном, родителско възпитание, общество, житейски обстоятелства, болести... моделират така, че едното да превалира над другото. Житейските обстоятелства... Те са като грънчарското колело, а пръстите на хора, които са ни досягали могат да ни изваят така, че в един момент да не сме в състояние да се познаем. Или пък да не искаме да се познаем, понеже видяното не би ни се понравило. Извайването също е двупосочен процес и ако сме имали късмет, може да еволюираме към по-добро. Не са без значение волята и ценностната ни скАла.
Ти познаваш ли житейските обстоятелства, съпътствали Юлия? - Трусове, катарзиси, преживени предателства, грубост, причинени й от други хора... Аз - не - но мога да предположа. Очеизвадно е, че Блог бг. преимуществено, се е превърнал в блато. Не знам дали винаги е било така, но ситуацията през последните четири години от пребиваването ми тук е точно такава. Повечето потребители водят война - всеки заявява своята истина и я отстоява с всички възможни средства, като стойностните аргументи биват оставяни на последно място, а използваните оръжия са крамоли, интриги, оплюване... Сред такава враждебност (често пъти непредизвикана), как виждаш Юлия в ролята на "божа кравичка", при положение, че (предполагам) с нокти и зъби й се е налагало да се бори за своя ниша под слънцето, при подобни условия и в реала? Няма как да стане. В нея говори инстинкта й за оцеляване. Не казвам, че съм напълно съгласен с всичко, което прави, но я РАЗБИРАМ. Затова, когато дойде в моята страничка, за да отдъхне, да се стопли, да се почувства комфортно - аз ще я приютя.
Апропо... Докато ме предпазваше от Юлия и о(б)съждаше моята наивност, някак пропусна да споделиш впечатлението си от прочита на стихото. Все пак то е поздрав за празника ви, но също и израз на моята признателност, възхищение и благодарност към леко идеализирания, събирателен образ на Жената. Значи и към теб. Бъди ценена и обичана, Панацея!
И последно... Наистина ли гледаш по този начин на мъжете (в частност и на мен)? Слаби, наивни, сляпо следващи нагона си... Нима онези - мнителните, пресметливите и използвачите са по-добра стока от преждеспоменатите? Ми то друго не остана, освен Идеалният мъж. Нещо като Лирическата героиня в стихото ми - всички я търсят, но никой не я е виждал. :))) Мъжът и жената са такива, каквито са се направили по-отрано. После, като се съберат, се доизглаждат, та да си паснат. Нарича се Баланс. И в крайна сметка не разбрах - ти мъжемразка ли си или женомразка? Объркан съм... :)))

Докато пишех свръхдългия си коментар, нотфън (предполагам друг ник на Юлия) се е отбелязала междувременно. Привет отново, Юлка! Малко неудобно се получи, за което се извинявам и на двете ви.
Мили момичета, приберете си зъбките, поне днес, на празника ви! :))

"Опитвам в стих, но знам, не ще успея;

той няма силата на истинска прегръдка."

Поздрави!

... че стихото звучи достоверно, а не е някакво празно славословене. Наистина е така. Искрен съм в представената по-горе почит и благодарност. Сполай!

непознаващата себе си.

Много е красив стихът ти- прави са жените да го хвалят!

Познанието за жената е привилегия, но колко са привилегированите и има ли такива изобщо? Светът (в частност мъжкия) избира да познае само видимото - плътта, която е с чисто физическа стойност. Лесно може да се види, пипне и дори да се изтъргува. Общество, подчинено на принципи, където директната консумация превалира, не притежава, нито е в състояние да отгледа нужните сетива, за да смени ракурса, чрез който да познае жената в нейното далеч по-красиво измерение. В старото клише, че плътта е нетрайна, а вечна е вътрешната красота, има много истина. То е като при коняка - при отлежаването вкусът му става все по-изтънчен. :)) Знаеш ли кое смятам, че би било висша награда за всеки мъж? Това той да притежава нужните сетива, с чиято помощ да се докосне до още девствени кътчета в дадена жена, за които тя дори не е подозирала, че притежава (навярно точно това имаше предвид в коментара си). Да ги направи нейно достояние и двамата да се насладят на откритото. Това неизмеримо би сближило двете уж съвсем различни половини, а до превръщането им в Цяло има само мъничка крачка. Ще е красиво, стойностно и пълноценно изживяване. Пълноценно, пълноценно... но и плътската близост не е за пренебрегване. Най-добре е двете да се съчетаят. :))
Благодаря, че стоически издържа моите разсъждения по неща, които, сигурен съм, са съвсем очевидни за теб. :)) Нека коментарът ми не те подвежда, че аз, видите ли, се смятам за нещо много повече от стандартната представа за мъж. Знам си кривиците, но поне опитвам да разширявам Познанието си за жената, за разлика от мнозина други. Какви са шансовете ми да успея в това? - Дал съм отговора в друга моя публикация тук: "Ще смогна ли докрай да те позная?" :)))
Успешна седмица ти пожелавам, Емелика!

Реших, поне за празника им, да подаря на жените нещо написано от мен, което да ги стопли и погали. Навярно гузната ми съвест е причината. :))) Опитвам да се отсрамя виртуално, чрез стих, понеже ми е по-лесно, а и защото съзнавам, че в реала май не съумявам да го сторя в достатъчна степен. :))