Прочетен: 4055 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 23.06.2019 16:37
"... от нея получих в дар кътче, където
Еньовден е през цялото време."
Притварям очи и вдъхвам с наслада
уханната, приказна, стара гора.
Единствен запомнил е нейната младост
ветрецът, придремващ в потайни недра.
Приятел отколешен в горест и радост,
прие, приласка ме и даде ми лек,
а аз я обикнах със свята отдаденост.
Симбиоза прекрасна - гора и човек.
Нявга сред нея изстрадвах безмълвно
болка, сразила мъж - още момче,
и всеки път чувствах, щом тя ме обгърне,
че нейде е скрито вълшебно ключе
към моята мрачна пустиня, където
нежност, отдавна забравена, съхне,
защото сърцето - сѝротно, клето -
от обич лишено, линее и глъхне.
Чух вятър внезапен веднъж да се буди,
люшна листата подобно вълна.
Наоколо литнаха рой пеперуди.
Гората въздъхна - проводи сърна!
Тревожна, красива - помами душата
и двете поеха, по някакъв знак,
към гъстите сенки... и все по-нататък...
Последвал ги мълком, достигнах овраг.
Гората вековна бе всичко видяла,
попила безчетни злощастни съдби,
а тук, в падинката, камъче бяло
отцеждаше нейните благи сълзи.
Сякаш милувки от камъка капеха,
будеха чувствата, стенещи в плен;
нещо заглаждаха, друго разтапяха...
Нежност, възраждана ден подир ден.
- - -
Тешен, утоляван, докрай благодарен,
кладенче сторих. А моят живот,
досущ като него, се пълнеше бавно -
различен, достоен... той даде и плод.
- - -
Отново съм тук. Но вдъхваме Двама
приказка стара, уханна, добра...
Пред кладенче пълно стои дъщеря ми,
унесена в своя си детска игра;
Потапя ръчичка, разсмива се звънко,
рисува усмивки по гладка вода.
Тя още не знае, че с пръстчето тънко
докосва душата на цяла гора!
Пътнико странен, намерил случайно
туй кладенче мое, в закътан овраг...
добре си дошъл! Но тръгнал отново,
недей да отнасяш пълни ведра.
Шепа подложил, чуй как се стичат
по камъка светъл сълза след сълза
и капейки шепнат, че ти си обичан,
запомнен навеки, оставил следа.
Сетне вкуси... и бъди Благодарен!
Така се отпива жива вода.
23.06.2019 09:31
ми се запомни.
мога и още, да изброя ,от тази..Огърлица..
моите летни поздрави, и усмивки, приеми,платане!!
Юлия
Признавам си, че, текстово, послъгвам на няколко места. "Камъчето бяло" което отцежда капчици вода, всъщност са три високи монолита (изправени един до друг), на склона на един горист хълм.. В основата на единия, от мъничка цепнатина, сълзи вода. Именно за нея изградих споменатото кладенче. Това място притежаваше особена енергия и стана сакрално за мен. Послъгах и за сърната. Това бе елен албинос, доста стар и уморен, който идваше често при кладенчето. Не зная дали разбираше кога съм там или това бе ежедневният му маршрут, но имахме поне десетина срещи. Общувахме, ако може да се нарече общуване мълчаливото ни присъствие на няколко метра един от друг. Понякога му говорех, задавах му своите, присъщи за един млад, 23 годишен мъж, въпроси. И, струва ми се, че в очите на елена открих отговора на поне един от тях. Те така...
гребнах си една сълза...
малко жива при това вода...
жадно я изпих,
и на този твой
тъй прекрасен стих се насладих!
Поздрави за истинското послание,че поезията е една жива вода,която трябва да се пие на бавно,на глътки,само така може изцяло и безсловесно да и се насладиш,изпивайки до дъно нечие въображение и трепет,да усетиш с цялото си същество нейното дихание!
Сърдечни и искрени поздрави за гората,дала ти толкоз много вдъхновение за туй прекрасно твое творение!
Благодаря ти, Момиче! За своеобразния експромт - тоже!
Да пиеш жива вода е дар Божий...
Посланието е ударно!
Желая ти живот и здраве, нека кладенчето е винаги пълно и "живо"!
Хубаво лято и лека вечер, Платан! :)
А за твоите пожелания, какво да кажа... Благодаря ти, и нека пожеланото ти се върне в пълна мяра, че и с горница даже! :))
Благодаря за споделеното тук, Емелика! Наистина, много би ме зарадвало, ако този или други мои стихове са добавили частица магия и в твоите будни нощи.